Говори се / Ники Кънчев Дарик радио

И сега, дами и господа, един човек, който крачи по луната, бил е няколко пъти горе и се е връщал, защото нон‐стоп говори нови неща, твори нови неща, търси иновациите – господин Венцеслав Станчев, програмен координатор на Единен център за иновации на Българската академия на науките. Добър ден, господин Станчев. Добре дошли в студиото на Рока радио, малкото братче на Дарик радио.
Добре съм Ви заварил.

Как сте? Наваля ли Ви дъждът?
Малко нещо, но не е страшно.

Как се променят традициите към новаторство и къде всъщност се срещат бизнесът и иновациите ‐ това е темата на Рокa радио по Дарик. Каква е задачата на Центъра за иновации на БАН?
Задачата на Центъра е да подпомага иновативната политика в Българската академия на науките и не само в нея. Основно търсим връзки между учените, изследователите, които правят някакви приложни изследвания и бизнеса. Или дори между изследователи и изследователи от различни звена в България, както и в чужбина.

Какви са дейностите, които развива центърът и какви разработки имате?
Нямаме собствени разработки в смисъла на наука и приложни изследвания. Ние посредничим между изследователите, които имат нещо ‐ готово, полуприготвено или съвсем готово, и онези, които са заинтересувани да приложат тези новости. Тук искам да вмъкна какво значи иновация. Всички разбираме, че иновация е нещо новичко. Същността му това са било изцяло нов продукт, било нов процес в производството, да речем (едно време това се наричаше рационализация) или иновация в мениджмънта, тоест нов начин на управление – било на наука, било на бизнес, било, ако щете, човек да си управлява по нов начин семейството; това също е иновация.

Какви са възможностите за реализация и финансиране не тези хрумки на българските учени или рационализатори, на иновативните продукти?
Най‐простичкият начин е хората сами да си намерят партньор в бизнеса, да му продадат изделието си и да вземат някакви дивиденти. Това е класика от 200‐300 години. Съвременните методи позволяват тези неща да се изграждат като част от специализирани огромни мрежи, в които хората могат да намерят партньор просто с няколко кликвания на мишката. Това е при намиране на партньори.
От друга страна, при реализацията на самото изследване веднага започваме да говорим за пари и за човешки капитал. Човешкият капитал в Академията и въобще в България го има, капитал като учени и изследователи на фундаментални и приложни изследвания съществува. Въпросът с парите е както винаги, както навсякъде. Сигурно и преди 500 години въпросът с парите е бил тежък. Сега въпросът у нас стои така, че ние, в Академията и изследователите там, получаваме средства от държавния бюджет, които са доста, доста малко. Пример ‐ всички институти, всички служители в Академията тази година имат единствено средства за заплати и то за 11 месеца. Няма пари за ток, няма пари за телефон, интернет, няма пари за консумативи и компютри. Всички тези неща ние си ги осигуряваме от друг източник ‐ това са проектите и участията в големи или малки групи, чисто научни или свързващи наука и бизнес. Основно ‐ така, но също толкова важна е и помощта на европейските фондове. Всички са чували за Структурни фондове, съществува и европейско между‐академично сътрудничество, което се финансира пак от Брюксел. Съществуват няколко европейски програми и ние, в Центъра за иновации, работим по една то тях ‐ Рамковата програма "Конкурентоспособност и иновации", която не е към българските институции, а се развива направо в Брюксел. Подпрограмата към нея Enterprise Europe Network (преведено ‐ Европейска мрежа за предприемачество), в която сме включени много активно, е насочена основно към иновациите в малкия и среден бизнес, не просто към бизнеса. Там Центърът за иновации с още 14 български партньори работим вече пета година. В останалите страни в ЕС общо сме над 500 екипа. Основната цел е да посредничим между бизнес и наука, между наука и наука, а също така и между бизнес и бизнес. В нашия консорциум, например, са много представители на българските регионални търговски камари и палати, както и някои неправителствени организации. От тази година член на консорциума ни е и МИЕТ.

Очертахте ни параметрите, дори и финансовите, на Центъра, сътрудничеството ви с бизнеса. Имате взаимна полза, намирате си партньори, които, грубо казана ви плащат интернет и други някои разходи.
Точно така.

Някой конкретен пример, без да правим излишна реклама някому, а и защо да не го похвалим. Търсили ли са Ви от големи компании за консултация или сътрудничество? Имат ли нужда големите фирми от хора като Вас?
Големите фирми със сигурност имат нужда, но аз искам да ги разделя на големи български фирми и на големи чуждестранни фирми. В онези от чуждестранните, които са тук със свои филиали, развиващата, развойната, научната дейност се прави в тяхната централа и техните филиали тук или в други страни, извън страната‐майка, просто ги прилагат. Големите български фирми сами си намират науката, която им е потребна, но и ние спомагаме за това. Нашата основна дейност е насочена към малки и средни предприятия. Тук в една скоба ‐ това са много избиратели. Малките и средни предприятия, макар и фамилни, или средни, да речем до 50 души ‐ това са много голям брой избиратели и никой политик не може да си позволи да не ги подкрепя. Част от подкрепата се изразява именно, ако щете, в тази “Европейска мрежа за предприемачество” – чрез едно финансиране на нашата посредническа роля.
От друга страна, български фирми, които имат интерес, сами си намират изследователите. Тук искам кажа, например, че през 2010 в Българската академия на науките има 14 института, които имат приходи над 1 милион лева извън бюджета. Тези милионери не чакат нас, те не чакат посредника, а имат свои изградени мрежи. Ние помагаме на онези, които или са неориентирани в правилата или процедурите, или са просто пасивни. Такива хора има много и между учените, и в малкия и среден бизнес, за съжаление.

14 института‐милионери. Тоест, на моя въпрос “Дораснал ли е българският бизнес да подкрепи науката и да участва в съвместни разработки?” отговорът е “да, дораснал е и оттатък”.
Хайде да останем малко на въпроса. Искам да кажа малко статистика. В програмата “Европа 2020” на ЕС за финансиране на наука, независимо дали изследванията са фундаментални или приложни, се говори за суми, равни на 3 процента от БВП. В момента, а и допреди 6‐7 години, в България процентът е 0,15 (числото още е устойчиво), а не 3. Значи – 20 пъти по‐нисък. Това – погледнато откъм държавната помощ. Българският бизнес или е много притеснен (това са МСП) и вечно щепритеснен, затова малко инвестира в изследвания, затова са тези помощи и програми, с които ние привнасяме Брюкселски енергии, или – както Ви казах одеве – бизнесът сам си намира разработките. Има примерно един, няма да му кажа името, към 85‐годишен професор, академик, който години наред работи с една голяма американска фирма за акумулатори. Той и неговият екип печелят отлично и даже правят отчисления за своя институт. Макар и на 85, човекът е кадърен, с ума си е и продължава да работи. Но така е когато наистина се намери кокошката със златното яйце, т.е. големият инвеститор. Тъкмо там е голяма мъка. Много е трудно. Не е невъзможно обаче. И ние помагаме. Нека да кажа две думи за това как практически помагаме.
Да.

Програма Enterprise Europe Network включва един огромен интернет портал. Там всеки, който има някакво научно или бизнес постижение или въобще се занимава с бизнес, може да качи своя обява. Това е нещо като една огромна дъска за обяви – обяви за “търся” или обяви за “предлагам” ‐ бизнес умения или научни разработки. По този начин ние се опитваме и понякога, по‐често, успяваме да подпомогнем връзките между изследователи от различни страни и българските, между българския бизнес и чуждестранния. Ние също така помагаме в европейските научни програми, най‐вече при Седма рамкова програма, на български учени, които имат капацитета на учен, ала нямат възможността да развият някакъв проект, т.е. да го напишат по правилата на онези, които го финансират – обикновено Брюксел или нашите министерства. Можем да помагаме и го правим. Ето, миналата година ние, от Единния център за иновации, подпомогнахме 6 института, 5 от БАН и един извън БАН, които успешно пуснаха европейски проекти.

Господин Станчев, как се гарантира защитата на интелектуални права на изследователите? Това е един изключително важен въпрос. Мина преди 3‐4 месеца т.нар. АКТА, наистина с малко по‐различен характер. Но – и за това.
Разбира се, че интелектуалната собственост е нещо свещено, като всяка собственост. Тук има отнво един паричен и един, методически начин в защитата. Какво значи да регистрираш патент? В България това не струва много пари.

Трудно ли е? Колко струва?... и за това.
Около 2000 лв. Но това е защита само на територията на страната ни. Ако Вие искате да го защитите в Европа, то Ви струва към 30 000 евро. Не всички могат да си ги осигурят. Ако погледнем Съединените щати, там същото струва само 2000 долара. Тук има място администрацията – българска и европейска – да се обединят около намиране на решение. Аз не зная какво да бъде, но то трябва да бъде намерено.
Естeствено.
Щом самата регистрация на американските патенти струва 18 пъти по‐малко от европейските, то означава, че повече американски изследователи имат по‐лесен достъп до патентоване и по‐лесен достъп до своите печалби, след като се срещнат с бизнеса.

Възможно ли е патент да е регистриран вече някъде по света и вие да не разберете? До всяка база данни ли имате достъп?
Ние имаме достъп до два много големи интернет портала. Единият е на Европейския патентен офис, от чието име, разбира се личи, че обхваща цяла Европа. В него се следят и американските, и на другите големи индустриални страни патенти. В мрежата Enterprise Europe Network има не само указания, има и един по‐малък портал, но с множество линкове към другите големи регистрационни бази данни. Отговорът на Вашия въпрос е: “Възможно е”. Ние не можем да държим всичките под око и в това помага Българското патентно ведомство, което е държавна институция. И когато човек подаде заявка за патент, проучването на уникалността му може да трае и година. Същественото е, че когато човек подаде своята заявка и ако тя е оригинална, той има права на собственост още преди да му бъде издаден патентът.

Един кратък отговор, може би нямаме още много време. В Единния център за иновации на БАН, където и Вие работите, гледате ли на алтернативи на досегашните газ, нефт, въглища?
Да. Както няколко пъти казах до сега, ние посредничим и така подпомагаме като качваме обяви в този огромен европейски иновационен и бизнес портал. У нас, както и навсякъде по света, се работи по алтернативните енергоизточници. Например, работи се по т. нар. “идеална клетка” за производство на водород с цел автомобилите да вървят с водород и кислород. Клетката ще работи в самия автомобил, вместо, както досега, при тези съществуващи – дори големи автобуси – захранването да е с водород, добиван някъде другаде. Въпросът е до автономността на автомобила.

Разбрах. Ще следим идеалната клетка. Заповядайте един подарък – идеалния диска на Теодоси Спасов “Небесни струни”.
Много Ви благодаря. Очарован съм от Теодоси Спасов. Желая успех на Дарик.

На гости ни беше Венцеслав Станчев.

Дарик радио, 17.05.2012, 15 ч.