Article Index
Европейска нощ на учените 2026
Новини
Програма
Конкурси
Кабинети по любопитство
Изложби
Списания
Контакти
All Pages

ИЗЛОЖБИ

16.00 - 22.00

K-TRIO ЗА ВСИЧКИ: Постерна изложба

Триъгълна кула на Сердика

София, бул. Мария Луиза №16

 

„Лазерно инженерство на биоразградими PLA матрици с природни покрития за костно тъканно инженерство“

Описание на проекта:
Съвременните научни изследвания са насочени към откриване и оптимизиране на нови материали с подобрени повърхностни и структурни характеристики, специфични за различни типове тъкани – кости, хрущяли, сухожилия, нерви, кръвоносни съдове и др. Биомедицинските приложения обхващат както естествени (напр. колаген, еластин, желатин, фиброин, хитозан), така и синтетични полимери (напр. poly-ε-caprolactone (PCL), polylactic acid (PLA). Лазерната обработка, чрез ултра - къси импулси на плътни или макропорести биоматериали и биокомпозити, води до строг контрол на йерархичната взаимосвързана порьозност, химичният състав и външният размер и форма, за да се имитират допълнително структурата на костната тъкан. Обработка със свръх -къси импулси се прилага за проектиране на регулируема морфология на повърхността на 3D принтираните биосъвместими субстрати с подобрени адхезивни качества по отношение на клетките на реципиента или ин витропосадените стволови клетки/клетъчни линии и в същото време, получената топография ще бъде и с изразени антимикробни свойства за получаване на свободни от патогени повърхности. Прилагайки иновативния безконтактен подход при силно контролирани условия, ще се получат йерархични микро- и наноразмерни повърхностни характеристики, водещи до оптимална омокряемост и грапавост на повърхността на 2D и 3D биополимерните временни импланти, в следствие на което ще бъдат създадени дуални микро/нано повърхнинни дизайни с едновременно подобрена клетъчна адхезия и намалена бактериална такава.

Какво се цели с изследванията?
Основната цел на настоящите изследвания се изразява в създаването на на дву- и триизмерни биополимерни, и матрици от синтетични полимери, както и полимер -керамични матрици за подпомагане регенерацията на травми, възникнали при тъканни нарушения на връзката между съединителни тъкани и кости. За постигането на тази цел ще бъде приложен интердисциплинарен подход, включващ синтез на триизмерна композитна матрица чрез триизмерно принтиране; повърхнинно контролирано структуриране на микро и нано ниво чрез фемтосекундна лазерна аблация, спомагащо клетъчна адхезия, ориентация и миграция; реализиране на in vitro изследвания с клетъчни култури за потвърждение на заложената експериментална методология както и изследване на антимикробните свойства на създадените модели.

Източници на финансиране
Проект КП-06-H98/1, “Разработка на иновативни функционални и биосъвместими матрици чрез адитивни технологии и фемтосекундна лазерна обработка” 2025-2028

Модератори:
1доц. д-р А. Даскалова, 1 гл. ас. д-р Л. Ангелова, 2проф. д-р Н. Шиваров, 2 В. Лозанов, 1Й. Йорданова
1Институт по електроника на Българска академия на науките
2Институт по информационни и комуникационни технологии ИИКТ БАН

 

„Варна през османския период“

Описание на проекта:
Целта на проекта е да представи в постерна изложба за миналото на Варна през XV – XIX век. В експозицията са включени дигитални копия на документи, изображения на картини, икони и други материали от различни архиви, библиотеки, галерии и архиви в България.

Какво се цели с изследванията?
Постерната изложбата цели да представи многообразието от исторически, археологически, архивни и художествени паметници за миналото на Варна. Експозицията е възможност, също така, да бъде представена дейността на изследователите на периода XV – XIX в., които издирват и работят с български, османски и гръцки паметници от епохата. Изложбата се състои от 8 постерни табла, в които материалът е подреден по хронологично-тематичен признак.

Модератори:
гл. ас. д-р Джени Иванова – Институт за исторически изследвания на Българска академия на науките; гл. ас. д-р Мария Шушарова – Институт за балканистика с център по тракология „Проф. Александър Фол“

 

„Химия на металите от групата на платината за устойчиво бъдеще“

Описание на проекта:
CHemPGM е международен научен проект, който обединява седем организации с експертиза в областта на химията, инженерството, металургията и материалознанието. Проектът e фокусиран върху изследването на химията на металите от групата. На платината (Pt, Pd, Rh, Ru, Ir и Os), за да подобри процесите за тяхното извличане, разделяне, рециклиране и повторно използване. Получените знания подпомагат разработването на нови устойчиви технологии и приложения в области като катализа, наноматериалите и улавянето на CO₂, в съответствие с принципите на кръговата икономика.

Какво се цели с изследванията?
Да се опознаят химичните свойства на металите от групата на платината и начинът, по който участват в различни химични процеси
Да се разработят по-ефективни и устойчиви методи за извличане, разделяне и възстановяване на тези ценни метали.
Да се създадат нови материали и технологии с приложение в катализа, наноматериалите и опазването на околната среда.

Източници на финансиране:
H2020-MSCA-RISE-2020 101007669: Chemistry of Platinum Group Metals, CHemPGM

Модератор:
проф. д-р Зара Черкезова-Желева
Институт по катализ на Българска академия на науките

 

„Високоентропийни оксидни материали за чиста околна среда и устойчива енергия“

Описание на проекта?
Проектът е насочен към разработването на ново поколение високоентропийни оксидни материали (HEOs) - иновативни наноматериали с висока стабилност и отлични каталитични свойства. Те се синтезират чрез механохимични методи - екологично чист подход, който намалява използването на разтворители, енергия и критични суровини. Получените материали намират приложение в опазването на околната среда чрез разграждане на вредни газове и органични замърсители във водите, както и в технологии за чиста енергия.

Какво се цели с изследванията?
Разработване на нови устойчиви наноматериали с подобрени каталитични свойства.
Използване на механохимията като екологичен и енергийно ефективен метод за синтез.
Намаляване на използването на критични суровини чрез разработване на по-икономични каталитични материали.
Прилагане на новите материали за пречистване на въздуха и водите и за развитие на технологии за чиста енергия.

Източници на финансиране
Българска академия на науките (БАН) и TÜBİTAK – Програма за двустранно научно-техническо сътрудничество България–Турция, проект № IC-TR/2/2025–2027.

Модератор:
проф. д-р Зара Черкезова-Желева
Институт по Катализ на Българска академия на науките

 

„AI ArchaeoTopia: Археология на топографски карти чрез изкуствен интелект“

Описание на проекта:
Изкуственият интелект (AI) се развива с всеки изминал ден, но целта на археологията остава същата: да разкрива как са живели хората в древността. Проектът AI ArchaeoTopia свързва тези два свята. Той използва AI, за да помогне да открием и опазим следи от миналото, скрити в старите карти от територията на България.

Надгробните и селищните могили са едни от най-впечатляващите, но и най-застрашените археологически обекти в България. Земеделието, строителството и иманярството ги унищожават по-бързо, отколкото археолозите успяват да ги регистрират или проучат. Решението е топографски карти от средата на ХХ век. На тях могилите от цялата страна са отбелязани систематично, а днес тази информация може да бъде извлечена с помощта на компютърно зрение и AI.

Какво се цели с изследванията?
- Георефериране – старите карти на цялата територия на България се привързват към съвременни географски координати в специализиран ГИС софтуер.
- AI разпознаване на могили – изкуственият интелект се учи да открива и отбелязва символите на могили върху картите, подобно на начина, по който разпознава лица или обекти на снимки.
- Проверка на терен и интеграция – част от резултатите се проверяват на място и се добавят в Археологическата карта на България.

Всяка непозната и неотбелязана могила е парче от историята на България, което може да изчезне завинаги. AI ArchaeoTopia дава нов инструмент в надпреварата с времето като превръща забравени карти от миналия век в карта на бъдещето за опазване на нашето наследство (archaeotopia.naim.bg).

Източници на финансиране
Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ по конкурс „Фундаментални научни изследвания 2025“, договор № КП-06-Н100/5 от 2025 г.

Модератори:
гл. ас. д-р Надежда Кечева, доц. д-р Иво Д. Чолаков, доц. д-р Ангел Богданов Григоров
Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките

 

„Методи за генериране на данни, самообучение и оптимизация на модели в жизнен цикъл на ИИ инструменти в социално значими области“

"Methods for Data Generation, Self-Learning, and Model Optimization in the Lifecycle of AI Tools in Socially Significant Domains"

Описание на проекта:
Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички форми на дигитализирани системи и услуги, включително организационни, социални, икономически и правителствени, предизвиквайки революция в начина, по който се обработва информация и се вземат решения. Разработването на нови теоретични методи за генериране на данни, самообучение и оптимизация ще предостави нови инструменти и подходи за подобряване на ефективността и надеждността на ИИ системите.

Какво се цели с изследванията?
Основната цел на проекта е да разработи и приложи теоретични методи за генериране на данни, самообучение и оптимизация на ИИ езикови модели, като се фокусира върху научния анализ и експерименталното изследване на малки (целеви) и големи езикови модели. В контекста на бързото разрастване и създаване на нови и по-мощни езикови модели, проектът има за цел да тества тяхната работа, да оцени приноса им в различни сфери и да идентифицира потенциалните рискове, свързани с тяхното използване.
Чрез провеждането на систематични изследвания и експерименти, проектът цели да оптимизира и подобри производителността на езиковите модели. Този процес ще включва изследване на нови подходи за генериране на данни и самообучение, както и разработване на методологии за тяхното прилагане в различни практически контексти.

Източници на финансиране – ФНИ

Модератор:
доц. д-р Кристина Динева
Институт по информационни и комуникационни технологии на Българска академия на науките

 

„EdgeGuard - Графово допълнен xAI за разузнаване на заплахи в периферна инфраструктура“

Описание на проекта:
EdgeGuard предоставя обяснима информация за киберзаплахите при поискване в разпределена периферна инфраструктура. Тя е изградена върху децентрализирана, устойчива архитектура, проектирана да поддържа оперативната цялост дори при прекъсвания. В основата си EdgeGuard използва хибриден подход Graph-Augmented Retrieval-Augmented Generation (GraphRAG), съчетаващ символен граф на знанията, който картографира сложни взаимоотношения между участниците в киберзаплахата, уязвимостите и събитията за сигурност с фино настроени езикови модели с до осем милиарда параметъра, оптимизирани за периферна (edge) инфраструктура.

Какво се цели с изследванията?
Основната цел на проекта е внедряване на автоматизирано решение за разузнаване на заплахи, използващо граф на знания и допълнено с извличане на данни.

Източници на финансиране European Union

Модератори:
докторант Велизар Върбанов, докторант Ивайло Керемидарски
Институт по информационни и комуникационни технологии на Българска академия на науките

 

„Автономна система за производство, потребление и продажба на соларна енергия“

Описание на проекта:
Слънчевата енергия е неизчерпаем, екологично чист и възобновяем източник на енергия, получен чрез улавяне на светлината и топлината от Слънцето. Тя не генерира вредни емисии на парникови газове и играе ключова роля в глобалния преход към устойчива икономика. Проектът представя интелигентна система за управление на енергията от слънчеви панели, използваща IoT устройства и машинно обучение за оптимизиране на разпределението на енергията въз основа на динамично ценообразуване на електроенергията и интензитет на слънчевата енергия. Системата автономно следи цените на енергията в реално време и използва прогнозни модели за прогнозиране на бъдещи колебания в цените.

Какво се цели с изследванията?
Основната цел на проекта е да разработи и приложи методи за повишаване на икономическа ефективност и намаляване дългосрочните разходи за електроенергия за домакинства и бизнеси.

Източници на финансиране БАН

Модератор:
д-р Борис Стайков
Институт по информационни и комуникационни технологии на Българска академия на науките

 

„Световната програма Арго и прилагането и в Черно море“

Описание на проекта:
БулАрго е проект, част от Националната пътна карта на научната инфраструктура. Разработва се от консорциум между: Институт по океанология-БАН, Софийския университет св. Климент Охридски и Националния институт по метеорология и хидрология.

Какво се цели с изследванията?
Изследванията целят събиране на данни за състоянието на Черно море, които служат за оценка на климатичните промени и за подобряване на прогнозите за физическото и биогеохимическото състояние на морето.

Източници на финансиране:
Министерство на образованието и науката, чрез проекта МАСРИ – Инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания и участие в европейската инфраструктура Euro-Argo, част от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027 г.) на Република България.

Модератори:
проф. д-р Атанас Палазов, инж. Ивелин Петков, инж. Александър Василев
Институт по океанология на Българска академия на науките

 

„Център за компетентност:
Синьо иновативно и устойчиво управление на крайбрежната морска и речна околна среда и ресурси Блу Кристал дог. № BG16RFPR002-1.014-0016-C01 / 17.06.2025 г.“

Описание на проекта:
Мисията на центъра за компетентност (ЦК) е да провежда високотехнологични научни изследвания за справяне със сложните екологични, икономически и социални предизвикателства в Черноморския регион и басейна на долното течение на река Дунав. Предоставяне на базирани на доказателства решения чрез интердисциплинарно сътрудничество и строги методологии, допринасяйки за глобалното научно познание.

Какво се цели с изследванията?
Създаване и развитие на разделена научна инфраструктура, обединяване на мултидисципланарна експертиза, компетенции и инструменти в подкрепа на Синята икономика в Черноморския регион и долното течение на р. Дунав за осигуряване на интегрирано и устойчиво управление на процеси и явления чрез мултидсциплнарни изследвания и иновации; повишаван ена адаптационния потенциал на заинтересованите страни в прехода към чисти дейности и тхенологии, за смекчаване на въздействието от климатичните изменения, в условията на дигитална трансформация и неутрален екологичен отпечатък.

Източници на финансиране:
Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, BG16RFPR002-1.014 – Устойчиво развитие на Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност, в т.ч. и на конкретни инфраструктури или техни обединения от НПКНИ“

Модератор:
проф. д-р Любомир Димитров
Институт по океанология на Българска академия на науките

 

„Научни изследвания за устойчиво бъдеще на Черно море: проекти BRIDGE-BS и DOORS“

Описание на проекта:
Проектите BRIDGE-BS и DOORS обединяват международни научни екипи, институции и заинтересовани страни с обща цел – по-добро разбиране, опазване и устойчиво управление на Черно море. В рамките на тези инициативи нашият екип допринася чрез събиране и анализ на данни, участие в теренни и лабораторни изследвания и интерпретация на резултатите в подкрепа на науката, политиките и обществото.
Дейностите на проект BRIDGE-BS са разработени за директно имплементиране на Стратегическата програма за изследвания и иновации в Черно море (SRIA).
Следвайки централната концепция на BRIDGE-BS за екосистемни услуги, устойчивост и необходимостта от безопасно оперативно пространство за Син растеж в Черно море, като основа е използван подход с три възела. Възел 1 – Service dynamics (РП 1-4) включва дейности, съсредоточени около събиране на данни, анализ, моделиране и симулации. Възел 2 – Blue growth incubators (РП 5-7) концентрира „полеви изследвания и дейности“, разработва технологични прототипи (WP5), ангажира обществеността чрез т.нар. Живи лаборатории - Living Labs за съвместно проектиране на решения със стартиращи фирми в специализирани срещи на върха и състезания за ускорители. Възел 3 (РП 8-9) мобилизира, ангажира и овластява политиците и гражданите. Както целият басейн на Черно море, така и 7-те пилотни района са подложени на интензивен анализ и изследване.

DOORS цели дълготрайно въздействие, предоставяйки на заинтересованите страни в региона разбирането за:
- Подобряване на качеството на околната среда и намаляване на риска от замърсяване;
- Устойчиви морски общности и икономически растеж;
- Изграждане на капацитет в съществуващите индустрии, разработване на иновативни стартиращи фирми и активно участие в Син растеж;
- Прилагане на ключови политики и законодателство;
- Формиране на информирани граждани, разработващи потенциала на Черно море.

Какво се цели с изследванията?
Изследванията са насочени към оценка на състоянието на морската среда, въздействието на климатичните промени и човешката дейност, както и към разработване на научнообосновани решения за устойчиво използване на ресурсите на Черно море. Чрез тези проекти се подпомага развитието на синята икономика, опазването на екосистемите и разработване на отворена изследователска система за подкрепа на черноморската общност. В рамките на проект BRIDGE-BS ИО – БАН разработи и приложи съвременни неинвазивни методи за мониторинг на морската среда, насочени към повишаване на ефективността, точността и автоматизацията на екологичните наблюдения в Черно море например: eDNA метабаркодинг като иновативен инструмент за оценка на биоразнообразието на риби, фитопланктон и бентосни организми, разработване на методология за неинвазивна оценка на желатиновия зоопланктон чрез комбинация от безпилотни летателни апарати (UAV), създаването на регионална библиотека от изображения на черноморски фитопланктон, базирана на данни от flow cytometry. Библиотеката включва хиляди експертно анотирани изображения на фитопланктонни таксони и представлява основа за разработване на алгоритми за автоматична класификация чрез методи на изкуствения интелект и машинното обучение с цел оперативен мониторинг на фитопланктона и ранно откриване на вредни цъфтежи. DOORS внедри три работни програми: система от системи за осигуряване на достъпна база данни; ускорител на Син растеж; трансфер на знания за споделяне на най-добри практики и изграждане на капацитет и обществената информираност.

Източници на финансиране
Проектите BRIDGE-BS и DOORS са финансирани от програмата Horizon 2020 на Европейския съюз, съответно по грантови споразумения №101000240 и №101000518.

Модератор:
доц. д-р Кремена Стефанова
Институт по океанология на Българска академия на науките

 

„Иновативни подходи за изследване на популационно-генетичната структура и прецизиране на таксономичната принадлежност на морските хидробионти“

Описание на проекта: Проектът „Инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания и участие в европейската инфраструктура ЕВРО-АРГО“ (МАСРИ) е част от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027г.) на Република България. В рамките на проект „МАСРИ“, лаборатория „Молекулярна таксономия и екология на морските организми“ беше модернизирана и дооборудвана. Подобренията обхващат инфраструктурни, технически и оперативни аспекти, гарантиращи, покриването на съвременните научни стандарти и изследователски цели. Обновената инфраструктура и най-съвременното оборудване, дава възможност в лаборатория да се прилагат широк спектър от молекулярни подходи. Тези подобрения позволяват извършване на сложни анализи, свързани с оценка на морското биоразнообразие, включващо идентификация на видове, изследвания на генетичното разнообразие и ДНК-базиран мониторинг на околната среда.

Какво се цели с изследванията? Биологичното разнообразие е основен екологичен приоритет на ЕС и свързаните с него цели са интегрирани в стратегията за устойчивото му развитие. Изследването на морското биоразнообразие е от съществено значение за разбирането на структурата и функционирането на морските екосистеми. То подпомага опазването на природните ресурси и позволява навременно откриване на екологични промени, свързани с климатичните въздействия и човешката дейност. Методите, базирани на ДНК (баркодиране и метабаркодиране), прилагани в Лабораторията по молекулярна таксономиа е екология на морските организми значително подобриха изследването на морското биоразнообразие, предоставяйки бърз, чувствителен и неинвазивен начин за откриване на организми в различни местообитания. Анализът на ДНК от околната среда (eDNA) позволяват едновременното идентифициране на голям брой видове от различни таксономични групи, без да е необходимо физическо улавяне или визуално разпознаване на организмите. Това е особено ценно в морска среда, където много видове са микроскопични, криптични или трудни за пробонабиране чрез традиционни методи. Друго съществено предимство е високата резолюция на ДНК подходите, позволяващо откриване на редки или слабо представени видове, което позволява ранно установяване на инвазивни видове или промени в състава на екосистемите.

Някои от основните задачи на лабораторията обхващат:
1. Генетичен скрининг и прецизиране на таксономичния статус на риби и други хидробионти, от съществено значение за изучаване на биоразнообразието и подпомагане на опазването на видовете;
2. Генетичен скрининг на фитопланктонното биоразнообразие, с акцент върху идентифициране на потенциално токсичните видове;
3. Изследване на популационно-генетичната структура на стопански цинни видове риби, с цел точна оценка на техните запаси и устойчивата им експлоатация;
4. Оценка на въздействието на нивата на експлоатация върху генетичното разнообразие на стопански ценните видове морски риби;
5. Идентифициране на инвазивни, редки и застрашени видове хидробионти;
6. Обогатяване на световните генетични база с данни от Черно море.

Източници на финансиране:
Инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания и участие в европейската инфраструктура ЕВРО-АРГО“ (МАСРИ) е част от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027г.).

Модератор:
проф. д-р Петя Иванова
Институт по океанология на Българска академия на науките

 

„ИНФРАСТРУКТУРА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В ОБЛАСТТА НА МОРСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И УЧАСТИЕ В ЕВРОПЕЙСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА ЕВРО-АРГО – МАСРИ“ – надграждане и модернизиране на лабораторен комплекс

Описание на проекта:
Мисията на МАСРИ е да изгради и използва съвременна научна инфраструктура, която ще осигури основата за високоефективни морски изследвания, за разширяване на познанията ни за морската среда и за подпомагане на синия растеж и прилагане на морската политика и морското пространствено планиране, за постигане на Цел 14 на ООН за устойчиво развитие: Опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие.
Една от дейностите е надграждане и модернизиране на лабораторния комплекс в консорциума. Изследователският лабораторен комплекс е клъстер от лаборатории за химически, биологически и геоложки анализи и за изследвания в областта на морската медицина, както и лаборатории за морски ресурсни и технологични изследвания. Комплексът включва следните компоненти:

Какво се цели с изследванията?
- Изучаване на биоразнообразието, химичния състав и процеси в морската среда в условия на антропогенен натиск и климатични промени. Оценка въздействието им върху екосистемата и човешко здраве.
- Оценка на замърсяване на морска вода, биота и седименти. Подобряване на знанието за източници, разпределение и последствия от замърсяване на морската среда.
- Изучаване на замърсяване на околната среда с микропластмаси
- Изучаване на затопляне, подкиселяване на морските води и карбонатната система

Специфични задачи/ дейности:
- Акредитиране на лаборатория за изпитване „Морска химия“ към ИО-БАН в съответствие с БДС EN ISO/IEC 17025:2018;
- Подобряване на методики в изследователската работа в отделните научни направление и въвеждане и развиване на нови направление (напр. микропластмаси)
- Разработване на „Модели и сценарии за осигуряване на устойчиви запаси от морски живи ресурси“
- Изграждане на лаборатория за изследване на конвертори на възобновяема енергия,
- Надграждане на лаборатория по „Подводно рязане и заваряване“ и Лаборатория по „Диагностика на корабни конструкции и оборудване“
- Изграждане на Лаборатория по „Морска медицина“ и научноизследователска дейност базирана на нея.

Източници на финансиране:
„ИНФРАСТРУКТУРА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В ОБЛАСТТА НА МОРСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И УЧАСТИЕ В ЕВРОПЕЙСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА ЕВРО-АРГО проект по Национална пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027г.) на Република България – МАСРИ“.

Модератор:
доц. д-р К. Стефанова
Институт по океанология към Българска академия на науките

 

„Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания“ (2020-2027), LTER-BG
Националната пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ)

Описание на проекта:
Мисията на проекта е да осигури подходяща научна информация за разбиране и предвиждане на eкосистемните процеси за нуждите на обществото чрез дългосрочни екосистемни изследвания на територията на страната. Дългосрочните екосистемни изследвания са основен компонент от усилията за по-добро разбиране на екосистемите и механизмите, чрез които те предоставят екосистемните услуги на хората. Изследването и устойчивото използване на екосистемите са важен компонент в изпълнението на ангажиментите по Конвенцията за биологично разнообразие и свързаните с нея Цели на хилядолетието за устойчиво развитие – ЦУР. Особено важно в този контекст е изучаването на въздействието на изменението на климата върху екосистемите и капацитета им да предоставят ползи за хората (екосистемни услуги).

Какво се цели с изследванията?
Проектът си поставя три основни цели:
Цел 1: Надграждане и подобряване на изследователската инфраструктура на LTER – България
Тази цел е най-важна за създаването на подходяща изследователска среда и плавния преход на българската LTER мрежа от предимно проектно-ориентирана работа към устойчива научна инфраструктура. Това включва както надграждането на отделните научни площадки, така и доразвиването на хоризонталните структури на LTER-BG и вътрешната връзка между партньорите. Основна задача е и развитие на човешкия капацитет на мрежата – участия в специализации, обучения стажове.
Цел 2: Обогатяване на изследователския процес и по-добро качество на научните изследвания
Създаването на единна работа среда, осигуряваща възможности за нови изследвания, ще позволи да бъде започнато решаването на националните изследователски задачи, определени в рамките на мрежата LTER-BG.
Цел 3: Приложни изследвания за обществото и бизнеса
Акцентът е насочен към прилагане на подхода „Единна система“ за социално-екологични изследвания и устойчиво развитие.
Българската LTER мрежа си сътрудничи с институциите – потребители на дългосрочни екосистемни данни. Необходимо е обаче доразвиване на приложната страна на изследванията на мрежата, работата със заинтересовани страни като местни администрации и местни общности, бизнес и неправителствени организации.

Постер: Представяне на изследванията на езеро „Сребърна“

Какво изследваме?
- Физични характеристики на водата: прозрачност, температура, киселинност, проводимост, мътност, кислородно съдържание, дълбочина;
- Химични характеристики на водата: съдържание на амониеви, нитратни, нитритни йони, сулфати, фосфати, магнезий, калций, натрий, хлор, калий и др;
- Биологично разнообразие: водорасли, зоопланктон, макрофити, риби, птици, макрозообентос и др.
- Физични и химични показатели във валежи;
- Физични и химични показатели в подземни води.

Основни цели
1. Осигуряване на непрекъснат процес на събиране на данни за динамиката на екосистемата;
2. Дългосрочни научни изследвания на абиотичните и биотични компоненти на екосистемата и анализиране на промените и причините за тях;
3. Постоянно функционираща инфраструктура оборудвана със съвременна апаратура и експертен персонал.

Източници на финансиране:
LTER-BG се финансира от Националната пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ), 2020 -2027 г., координирана от Министерство на образованието и науката на Република България.

Модератори:
гл. ас. д-р Невена Иванова, гл. ас. д-р Цветелина Ишева, д-р Кремена Гочева
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - Българска академия на науките

 

Какво ни разказва водата?
От планктона до пеликаните – как учените разкриват тайните на водните екосистеми

Описание: Водораслите, водните растения, безгръбначните животни, рибите и птиците са естествени биоиндикатори. Те помагат на учените да разберат какво е състоянието на реките, езерата и влажните зони и как те се променят с времето. Учените от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН участват в Националната програма за мониторинг на повърхностните води и в Българската мрежа за дългосрочни екологични изследвания (LTER-BG). Чрез тези изследвания се проследяват как климатичните промени и човешката дейност влияят върху водните екосистеми и подпомагат тяхното опазване.
Езерото Сребърна – естествената лаборатория на природата, е една от най-ценните влажни зони в България и част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. От 1955 г. учените наблюдават как се променят водата, растенията, животните и техните местообитания.

Дългосрочните наблюдения ни позволяват да:
- проследим промените във водните екосистеми;
- открием навреме промените и заплахите за тях;
- опазим на природата.

По време на теренните изследвания, учените измерват температурата, кислорода и прозрачността на водата; събират проби от водорасли, водни растения, безгръбначни животни и риби; използват специализирано оборудване за мониторинг, като по този начин проследяват как се променят водните екосистеми през годините.
Ела с нас и бъди учен за една нощ!
Участвай в интерактивната викторина "Води, пеликани, тръстики, хора"!

Можеш ли да се сетиш?
- Защо учените винаги измерват количеството кислород във водата?
- Защо прозрачността на водата е толкова важен показател?
- Защо микроскопичните водорасли са едни от първите организми, които показват, че във водата настъпват промени?
- Защо учените търсят малки безгръбначни животни под камъните в реката?
- Защо учените изследват миди, риби и други водни организми, а не само водата?
- Защо пеликаните понякога „крадат“ тръстика от съседните гнезда?
И още много…открийте отговорите на щанда на ИБЕИ – БАН

Източници на финансиране:
LTER-BG: Национална пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ), 2020-2027 г., координирана от Министерство на образованието и науката на Република България, ИАОС, МОСВ, Басейнови Дирекции.

Модератори:
гл. ас. д-р Цветелина Ишева, гл. ас. д-р Невена Иванова, д-р Кремена Гочева
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българска академия на науките

 

„Метод за получаване на галантамин от иновативна суровина“

Описание на проекта:
Галантаминът е природен продукт, алкалоид, получаван от растения от подсем. Amaryllidoideae, и е един от трите ацетилхолинестеразни инхибитори, одобрени от Американската агенция по лекарствата (FDA) за лечение на симптоми при страдащи от болестта на Алцхаймер. Днес над 45 милиона души, предимно възрастни, са засегнати от тази болест и тенденцията е със застаряване на населението броят им да се удвои през следващите 20 години.

Първоначално галантаминът е бил извлечен в България от дребното по размери снежно кокиче (Galanthus nivalis L.) a по-късно и от по-едрото блатно кокиче (Leucojum aestivum L.). В момента в България няма агротехнология за промишлено култивиране на блатно кокиче. В резултат на свръхексплоатиране на естествените му находища видът е под специален режим на опазване и регулирано ползване съгласно Закона за биологичното разнообразие.

В резултат на ограничения и неустойчив добив на суровина от блатно кокиче за извличане на галантамин и нарастващото му търсене, българските производители на този алкалоид бързо губят лидерските си позиции на международния пазар. В Западна Европа галантаминът се добива от Narcissus pseudonarcissus cv. Carlton, а в Китай – от видове от род Lycoris, които там се култивират в промишлени мащаби.

През последните години екип от учени от България и Испания работи по въвеждането в експлоатация на нов източник на галантамин – Hippeastrum papilio (Ravenna) van Scheepen, който значително превъзхожда останалите видове по размери и съдържание на галантамин. Създадени са ефективни методи за размножаване, отглеждане и устойчиво получаване на биомаса от вида, но липсват разработени ефективни технологии за добиване на галантамин от него.

Какво се цели с изследванията?
Основната цел е да се валидира ефективен метод за извличане и пречистване на галантамин от иновативна суровина – луковици и листа от Hippeastrum papilio.
Непреките цели са свързани с устойчивостта на проекта; създаване на иновативни технологии за получаване на суровина за лекарства; внедряване на иновативна суровина, водеща до намаляване на антропогенния натиск върху стествените растителни популации; сътрудничество с бизнеса и споделяне на научни знания за подобряване на екосистемата за научни изследвания и иновации.

Проектът е успешно приключен на 30.05.2026 г. с издадени и подготвени научни публикации в списания от висок ранг, както и подадено патентно предложение към Патентното ведомство на Република България. Резултатите от проекта ще бъдат представени чрез постер по време на Европейската нощ на учените на 25.09.2026 г.

Източници на финансиране:
План за възстановяване и устойчивост, инвестиция по C2I2 „Повишаване на иновационния капацитет на Българската академия на науките (БАН) в сферата на зелените и цифровите технологии“, проект BG-RRP-2.017-0021-C01

Модератори:
доц. д-р Боряна Сиджимова, биолог Борислав Георгиев
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките

 

Опазване на ручейния рак за съживявяне на речните екосистеми (LIFE24-NAT-BG-RiverLIFE)

Описание на проекта
Проектът цели опазване на популациите на ручейния (поточния) рак, Austropotamobius torrentium (Schrank, 1803) в България. Този вид оказва значително влияние върху сладководните екосистеми, има висока консервационна значимост и е включен в Приложение II и Приложение V на Директивата за местообитанията.

Какво се цели с изследванията
Основните задачи и очакваните резултати от проекта са:
1. Подобряване на непрекъснатостта на местообитанията на ручейния рак в 26 хектара от местообитанията му от водосбора на реките Тунджа и Стряма.
2. Увеличаване на популацията на ручейния рак в поне три целеви находища на вида до минимум 10 индивида/100 м2.
3. Повишаване на осведомеността сред заинтересованите страни и общностите, участващи в образователни и информационни дейности.
4. Изграждане на капацитет и международно сътрудничество за защита на ручейния рак.

Източници на финансиране
Проектът е финансиран по програма LIFE на ЕС, договор № 101213136.

Модератори:
проф. д-р Милчо Тодоров, доц. д-р Теодора Тричкова, гл. ас. д-р Милена Павлова, гл. ас. д-р Никола Бънков
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките

"Conservation of the Stone Crayfish for Reviving the River Ecosystems (LIFE24-NAT-BG-RiverLIFE)"

 

„Екологични аспекти на взаимоотношенията паразит–гостоприемник в екстремни местообитания“
Представяне на проект „Живот в екстремни местообитания: разкриване на взаимоотношенията паразит-гостоприемник в условията на променящ се климат“

Екстремните местообитания представляват обект на засилен научен интерес, тъй като предоставят уникална възможност за изследване на екологичните, еволюционните и генетичните особености на организмите, които ги обитават. Животът в екстремна среда разкрива механизмите, чрез които организмите се адаптират към едни от най-суровите условия на Земята. Западна Антарктида е сред регионите, в които климатичните промени протичат с най-бързи темпове и оказват съществено въздействие върху уникалната полярна биота и екологичните взаимодействия между видовете. Особено важен компонент на тези екосистеми са паразитите. Макар често да остават извън общественото внимание, те изпълняват ключова роля във функционирането на екосистемите и могат да служат като чувствителни индикатори за промените в околната среда и състоянието на екосистемите.

Проектът изследва разнообразието на паразитите и техните гостоприемници в една слабо проучена полярна екосистема и цели да допринесе за по-доброто разбиране на въздействието на климатичните промени върху живота в Антарктида. Чрез съчетаване на теренни наблюдения, лабораторни изследвания и съвременни биоинформатични методи проучването създава основа за бъдещи изследвания и за по-ефективно опазване на крехките полярни екосистеми.

Модератори:
доц. д-р Симона Георгиева, Боряна Томова
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българска академия на науките

 

Как географията разкрива „невидимото лице“ на бедността в България?

Описание на проекта:
Динамичните социално-икономически процеси и неблагоприятната демографска ситуация в България оказват съществено въздействие върху развитието на пазара на труда. През последните десетилетия, регионалните и секторните пазари на труда са изправени пред сериозни предизвикателства, изразяващи се в намаляване на абсолютния брой на работната сила, влошаване на нейните демографски, образователни и социалните характеристики и задълбочаване на структурната безработица и неравенствата в генерираните доходи. Наличието на сериозни пространствени и структурни дисбаланси на пазара на труда в страната е съпроводено с нарастване на броя на работещите бедни, от една страна, а от друга – със задълбочаване на несъответствията между квалификацията на търсената и на предлаганата работна сила. Значителните регионални различия в заплащането на труда в България (по икономически дейности, образователен ценз, както и по териториален признак) са едни от основните причини, които влияят съществено върху икономическото преструктуриране, мобилността на работната сила, бедността и социалното изключване.
Проектът „Регионална заетост – работещи бедни в България“ има за цел да бъде разработен и приложен комплексен географски подход за анализ и оценка на регионалните неравенства по отношение на работещите бедни в страната. Очакваните резултати от проекта ще дадат своя принос за: формулиране на научно обосновани решения за преодоляване на регионалните неравенства в развитието на пазара на труда в страната; ще подпомогнат разработването на политики за повишаване на заетостта и жизнения стандарт на населението, както и придобиването на нови компетенции от работната сила, съответстващи на съвременните изисквания и учене през целия живот; формулиране на мерки за намаляване на работещите бедни на национално и регионално ниво.

Какво се цели с изследванията?
Проектът „Регионална заетост – работещи бедни в България“ има за цел да отговори на следните по-важни въпроси:
- Какво представлява феномена „работещи бедни“?
- Как изменението на демографската ситуация в страната, както и нейните пространствените различия, влияят върху формирането на работната сила и заетостта?
- Кои са факторите за формирането на регионалните и секторните различия в заетостта и работещите бедни?
- Как да разработим регионална типология на областите в България отразяваща спецификата на пазарите на труда, образователната структура на населението, бедност и социални трансфери, както и работещи бедни?
- Какви практически мерки може да предложи географията на различните институции в България при разработването на политики за борба с бедността и намаляване на броя на работещите бедни?
- Как географията може да помогне за постигане на Цел 1 „Изкореняване на бедността“, Цел 8 „Достоен труд и икономически растеж“ и Цел 10 „Намаляване на неравенствата“ като част от Целите за устойчиво развитие на ООН 2030?

Източници на финансиране:
Проект „Регионална заетост – работещи бедни в България“ е финансиран от фонд „Научни изследвания“ - Министерството на образованието и науката (ФНИ-МОН) и договор № КП-06-Н85/1 от 05.12.2024 г.

Модератори:
доц. д-р Борис Казаков, доц. д-р Велимира Стоянова, д-р Поли Рукова, географ Марина Райкова, географ Десислава Полеганова
Национален институт по геофизика, геодезия и география-Българска академия на науките (НИГГГ-БАН), департамент „География“

 

„Анализ на палеоклимата на Долнодунавския Черноморски регион след настъпване на геомагнитното събитие в средата на епоха Брюнес чрез нови льосово - палеопочвени данни.“

Описание на проекта:
Точната оценка на миналите климатични промени е ключова за разбирането на съвременните промени на климата и прогнозирането на бъдещата реакция на екосистемите към измененията на околната среда. Получаването на детайлни записи на палеоклимата в континентални условия е възможно чрез изследване на свойствата на льосово – почвени седиментни разрези чрез комбинация от допълващи се интердисциплинарни методи – магнитни, геохимични, липидни и др., комбинирани с детайлни геохроноложки анализи. Сравнението на тези детайлни записи с глобални архиви ще позволи да се получи изчерпателна информация за динамиката на климатичната система на Земята през последните 400 хиляди години в региона на Долния Дунав и Черноморския басейн.

Какво се цели с изследванията?
Планираните изследвания са насочени към оценка на миналите климатични промени през кватернера чрез изследване на льосово – почвени профили, формирани по времето на няколко ледниково-междуледникови цикъла. Изследваната област е била подложена на няколко режима на атмосферна циркулация, които оказват влияние върху климата на Източното Средиземноморие, Централна Европа и Западна Евразия. По този начин районът на изследване предоставя уникалната възможност да се анализира взаимодействието на тези модели на атмосферна циркулация и преноса на влажни въздушни маси във времето и да се оценят различните условия на околната среда и реакцията на почвата на минали промени в палеоклимата.

Източници на финансиране
Многостранни академични проекти (MAPS) за съвместни научни изследвания, финансирани от Швейцарската национална научна фондация (SNSF) като част от Втория швейцарски принос

Модератор:
проф. дн Диана Йорданова
Национален институт по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките

 

„Модели на антропогенното въздействие върху природната среда на ниво „речен басейн“ (ModAiNe)“

Описание на проекта:
Проектът представя резултатите от интердисциплинарно изследване антропогенното въздействие върху природната среда на ниво „речен басейн“. В рамките на изследването е създадена уникална геопространствена база данни, включваща както данни от собствени теренни изследвания и измервания, така и създадени досега модели.

Какво се цели с изследванията?
Проектът има за основна цел създаване на модели на антропогенното въздействие върху природната среда на ниво „речен басейн“ на примера на водосборните басейни на реките Чепеларска и Чепинска (Западни Родопи) с използване на дистанционни методи, пространствен анализ и картографско моделиране и визуализация и конвенционални теренни и лабораторни изследвания.

Източник на финансирането: Фонд „Научни изследвания“, Проект, Проект КП-06-Н64/6.

Модератори:
доц. д-р Емилия Черкезова, доц. д-р Мариан Върбанов, доц. д-р Велимира Стоянова, докторант Калин Марков,
Национален институт по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките

 

„Арсенът не се вижда – но науката може да го открие.“

Описание на проекта:
Районът на горното течение на река Огоста е повлиян от десетилетия минна дейност, довела до натрупване на арсен и тежки метали в речните наноси и почвите на заливната речна тераса. Макар замърсяването често да не се вижда с просто око, при определени природни условия тези елементи могат да се освободят и да достигнат до подземните и речните води.
Учените от Националния институт по геофизика, геодезия и география – БАН използват автоматизирана мониторингова система, която непрекъснато измерва нивото на водите, температурата, електропроводимостта, pH, редокс потенциала, влажността на почвата и други показатели. Събраните данни позволяват да се проследи кога съществува риск от мобилизиране на арсена и как той се придвижва между почвите, подземните води и реката.

Какво се цели с изследванията?
- проследяване на поведението на арсена в речната среда;
- ранно установяване на условия, при които замърсителите могат да бъдат освободени от речните наноси;
- оценка на риска за подземните води, реката и екосистемите;
- подпомагане на опазването на водните ресурси и околната среда;
- разработване на научнообосновани методи за мониторинг и управление на територии, засегнати от историческа минна дейност;
- подпомагане на институциите при вземането на решения за устойчиво управление на замърсени речни долини.

Източници на финансиране
Национален геоинформационен център (НГИЦ)

Мониторинговата система се поддържа по проект „Национален геоинформационен център (NGIC)”, финансиран по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020–2027 (Договор № D01-321/30.11.2023 и Анекс № D01-196/02.10.2025).

Модератори:
доц. д-р Цветан Коцев, доц. д-р Велимира Стоянова, доц. д-р Асен Чорбаджиев, гл. ас. д-р Звезделина Марчева
Национален институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките

 

„Картографиране и анализ на геопространствени данни за горски екосистеми при моделиране и мониторинг на горски пожари (GeoFireData)“

Описание на проекта:
Проектът „Картографиране и анализ на геопространствени данни за горски екосистеми при моделиране и мониторинг на горски пожари (GeoFireData)“ представлява фундаментално изследване на методите за придобиване, обработка и алгоритми за верификация на геопространствени данни при извеждането на статистически модел, приложим в изследването, моделирането и мониторинга на горски пожари.

Какво се цели с изследванията?
Основната цел и работна хипотеза на проекта е разработката на методология за извеждане на репрезентативна извадка за изследвана територия (регион) чрез иновативни подходи за верифициране и анализиране на въздушни и наземни мултисензорни данни от тестови участъци, чрез която да се възпроизведе модел за генералната съвкупност (горска или преходна екосистема). За тестване и потвърждаване на работната хипотеза, моделът на генералната съвкупност ще бъде тестван в средата на софтуерни разработки за симулиране и анализ на горски пожари, включително и приложение на изкуствен интелект (AI). За осъществяване на експериментите ще се използват модерни конфигурации на безпилотни летателни системи (БЛС) с различни типове сензори (RGB, LiDAR, мултиспектрална и термална камера), GNSS оборудване, оборудване за горска таксация, както и съвременна мобилна система за наземно 3D картографиране – мобилен скенер (SLAM).

Източници на финансиране: Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката

Модератори:
доц. д-р инж. Дейвис Динков, доц. д-р Атанас Китев, докт. Десислава Христова-Петрова
Национален институт по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките

 

„Eлектрохимично разлагане на вода в алкални електролизьори анионпроводящи електролитни мембрани (АЕМЕЛ) за производство на водород“ - Задача 3.1. 3.1.1 - Усъвършенстван АЕМЕЛ по проект „Развитие и устойчивост на Център за компетентност ХИТМОБИЛ“ АДБФП № BG16RFPR002-1.014-0009

Описание на проекта: Проектът е насочен към разработване на иновативни и устойчиви Като един от най-перспективните енергийни носители за прехода към нисковъглеродна икономика, водородът има значителен потенциал за приложение в индустрията, транспорта, енергетиката, сградния сектор и бита.

Основният фокус на изследванията е усъвършенстването на електролизните технологии, и по-специално на алкалните електролизьори с анион-проводяща мембрана (АЕМЕЛ/AEMEL), които съчетават предимствата на алкалната електролиза с потенциала за използване на по-достъпни и устойчиви материали, като по този начин създават предпоставки за по-ефективно и икономически конкурентоспособно производство на зелен водород.
Научноизследователската дейност е насочена към повишаване на ефективността, надеждността, дълготрайността и устойчивостта на този тип системи, чрез разработване на високоефективни електрокатализатори, оптимизиране на архитектурата и експлоатационните параметри на електролизните клетки/електролизьори и задълбочена оценка на тяхната електрохимична и енергийна производителност. Особено внимание, се отделя на преодоляването на ключови технологични ограничения, свързани със стабилността и дълготрайността на анион-проводящите мембрани, ускоряването на електродните реакции и намаляването на енергийните загуби в електролизните системи. Допълнителен акцент, е поставен върху възможността за ефективна и стабилна работа при използване на различни водни източници, включително природни и морски води, което разширява потенциала за децентрализирано и ресурсно ефективно производство на зелен водород.
В резултат на комплексния научноизследователски подход, проектът цели да създаде научна и технологична основа, за разработване на следващо поколение АЕМЕЛ системи с повишена производителност, ресурсна ефективност, експлоатационна стабилност и потенциал за мащабиране, допринасяйки за ускоряване на внедряването на водорода като ключов елемент на бъдещата нисковъглеродна енергийна система.

Източници на финансиране: Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

Модератор:
гл. ас. д-р Елица Петкучева, изследовател към Център за компетентност ХИТМОБИЛ“
Институт по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ при Българска академия на науките

 

Анализ с течна хроматография за определяне на захари в хидролизати от слънчогледови люспи“

Описание на проекта: Постерът представя резултати за съдържанието и вида на монозахаридите получени посредством хидролиза на слънчогледови люспи. Използваният инструментален метод за анализ е високоефективна течна хроматография с фото рефрактометричен детектор.

Проектът „Иновативни подходи за оползотворяване на слънчогледови люспи чрез „зелени“ методи на екстракция със свръхкритичен СО2 и новосинтезирани дълбокоевтектични разтворители“ се фокусира върху две направления:
- извличане на биоактивни вещества от люспите на прясното слънчогледово семе;
- освобождаване на слънчогледовата люспа от съдържащия се в нея лигнин, за да се използват съдържащата се целулоза;
Благодарение на тези две направления се осигурява пълна преработка на люспата и генериране на продукти с висока добавен стойност. При първото направление – се извличат масла, които могат да се прилагат в козметиката и храните. Докато при второто направление освободената целулоза може да се използва като изходна суровина за биотехнологични процеси: получаване на хранителни вещества за ферментационни процеси; подготовка на суровина с потенциал за получаване на биогорива.

Източници на финансиране
Програма за фундаментални изследвания на млади учени на ФНИ, проект КП-06-85/5 от 06.12.2024

Модератори:
гл. ас. д-р Грета Найденова, гл. ас. д-р Апостол Апостолов, гл. ас. д-р Флора Цветанова, ас. Станислава Бояджиева
Институт по инженерна химия на Българска академия на науките

 

„Разработване на микрофлуидна система с павивно инерционно микрофлуидно устройство за сортиране на кръвни клетки“

Описание на проекта:
"Проект BG16RFPR002-1.014-0019-C01 „Устойчиво развитие на център по компетентност по мехатроника и чисти технологии „Мехатроника, иновации, роботика, автоматизация и чисти технологии“ – MIRACle“ Главната цел на проекта е устойчиво развитие на център по компетентност MIRACle и комерсиализация на научно-изследоватлските резултати чрез технологичен трансфер и иновации.

Какво се цели с изследванията?
Най-голямата лаборатория в Център по компетентност „MIRACle“ e лаборатория „Мехатронни микропозициониращи и микрофлуидни системи за биологични клетки и микро-обекти“. Лабораторията разполага с технологии за разработване на микрофлуидни устройства от полимерни материали. Използвани технологии са 3Д нанопринтиране (3Д нанпронтер на Nanoscribe), лазерна аблация, микро-гравиране, микро-пробиване (фемтосекунден лазер на FemtoLAB), хот ембосиинг (Carver Press), софт лигография (Elveflow). В частност с наличното оборудване се разработват микрофлуидни устройства с различна геометрия за работа с биологични клетки и микро-обекти, обработват се различни материали като полимери, стъкло, силиций, метал. Разработваните микрофлуидни устройства намират приложение в медицина и клетъчна биология като сортиране на кръвни клетки, инжектиране, позициониране, захранване, транспортиране на биологични клетки.

Източници на финансиране
Проектът се финансира по Програма “Научни изследвания, иновации, дигитализация за интелигентна трансформация” 2021 - 2027 г. (ПНИИДИТ) по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFPR002-1.014 „Устойчиво развитие на Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност, в т.ч. и на конкретни инфраструктури или техни обединения от НПКНИ“. ЕФРР - Европейски фонд за регионално развитие

Модератори:
доц. д-р Тихомир Тянков, гл. ас. Аника Александрова-Уатанабе
Институт по механика на Българска академия на науките

 

Представяне на проект: Биотехнологичен подход за получаване на биологично- активни молекули от антарктически дрожди

Описание на проекта:
Проектът е интердисциплинарен и представлява разработване на устойчива платформа за получаване на биологично-активни молекули от антарктически дрожди. Дрождите са микроорганизми, които се срещат в антарктически местообитания. От антарктическите проби, чрез микробиологични методи се изолират такива уникални микроорганизми. Използват се модерни молекулярни методи за тяхната идентификация. Биотехнологичните проучвания демонстрират капацитета им за клетъчен растеж и биосинтез на различни вътреклетъчни молекули. Изследват се различни биологични активности на получените екстракти от антарктическите дрожди.

Какво се цели с изследванията?
Целите на проучванията са както фундаментални, така и приложни. От една страна се доказва биоразнообразието на дрожди в антарктическата пустиня, а от друга се изследват възможностите им за биологични активности, като антиракова, имунологична, антимикробна и антиоксидантна. Задълбоченото химично охарактеризиране на дрождевите екстракти показва разнообразието от биомолекули с фармацевтична значимост.

Източници на финансиране: Национална програма за полярни научни изследвания

Модератор:
гл. ас. д-р Снежана Русинова-Видева
Институт по микробиология при Българска академия на науките

 

„34-та Българска Антарктическа Експедиция-в търсене на ендемитни дрожди на о. Ливингстън,о. Дисепшън и о. Медия Луна“

Проект: Антарктическите дрожди- продуценти на иновативни биополимерни лекарствени носители
Целта на проекта е да се обединят усилията на различни научни познания в изграждане на нова концепция за получаване на биополимерна молекула от антарктически дрожди. Проучванията са насочени към търсене на ендемични видове психрофилни дрожди от Антарктика, идентифицирането им чрез ДНК секвениране и депозирането на секвенциите им в най-голямата световна банка за биотехнологична информация. Допълнителни проучвания ще покажат кой от тези дрождеви продуценти синтезира извънклетъчно полимерна молекула. Задълбочени анализи върху полимера ще установят физико-химичните му и функционални характеристики. Подходящите биополимери ще бъдат вложени в лекарствена матрица.

Какво се цели с изследванията?
Антарктическите дрожди са фундамент за провеждане на задълбочени микробиологични изследвания. Те са ендемити за ледения континент и след изолирането и идентифицирането им стават част от международното познание за видовете обитаващи тези отдалечени екстремни територии. Биополимерните молекули, синтезирани от антарктически дрожди притежават уникални характеристики. С предвидените изследвания ще се демонстрират възможностите им за включване в лекарствена матрица.

Източници на финансиране:
Финансиране: Национална програма за полярни научни изследвания

Модератор:
гл. ас. д-р Снежана Русинова-Видева
Институт по микробиология при Българска академия на науките

 

"Изследване на AI-базирани методи за моделиране, анализ и прогнозиране на биомедицински времеви серии чрез прилагане на концепция за дигитален близнак“

Проектът е насочен към една от най-значимите здравни теми в световен мащаб – сърдечносъдовите заболявания, които продължават да бъдат водеща причина за смъртност. Научният екип си поставя за цел чрез съвременни методи на изкуствения интелект, анализ на вариабилността на сърдечната честота и работа с биомедицински времеви серии да създаде нови алгоритми и средства за разпознаване, моделиране и прогнозиране на състояния с физиологична и диагностична значимост. Сред акцентите в проекта са разработването на хибридни AI-базирани модели, генерирането на синтетични кардио данни, изследването на краткосрочната динамика на сърдечните сигнали, както и валидирането на алгоритмите чрез експерименти във виртуална среда.
Крайната цел на проекта е създаването на персонализиран "дигитален близнак“, който да комбинира реални и синтетични данни, да прогнозира преходи към рискови състояния и да подпомага ранната превенция и вземането на решения в здравеопазването.

Дейности: Представяне на постер и брошури

Модератор:
д-р Екатерина Поповска
Институт по роботика на Българска академия на науките

 

„Литий (Li), берилий (Be) и редкоземни елементи (REE+Y) в различни по произход минерализации в България: алтернативни източници на критични суровини и перспективи“

Описание на проекта:
Нарастващата нужда от високотехнологични суровини съчетана с несигурността на техните доставки ни изправят в обществено-икономическа ситуация, изискваща внимателна оценка на суровинния потенциал на Европа и в частност на България. През последните години броят на критичните за Европейската икономика суровини надмина 30, в това число леките (Li, Be) и редкоземни елементи, които нямат известни находища в страната. Съвременните познания за съдържанията на тези елементи в различни геоложки обекти са несистемни и откъслечни, което се дължи освен на слабата изученост, така и на аналитичните ограничения.

Какво се цели с изследванията?
Проект LiBeRE цели да проведе фундаментални научни изследвания, съчетаващи новаторски подходи на изследване за придобиване на нови систематични данни за съдържанията на Li, Be, REE в минерални обекти с различен геоложки произход (магмени, метаморфни, пегматитови, хидротемални, седиментни) и да определи перспективите за потенциални алтернативни източници на тези критични суровини в различни минерализации в страната.

Източници на финансиране:
Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ по конкурс „Фундаментални научни изследвания 2025“, договор ФНИ № КП-06-Н94/3 от 10.12.2025.

Модератори:
проф. д-р Росица Василева, доц. д-р Силвина Георгиева, гл. ас. д-р Георги Миленков
Геологически институт при Българска академия на науките

 

iNNO SED „Иновативен мениджмънт на седименти в басейна на р. Дунав“

Описание на проекта:
Басейнът на река Дунав (БРД) е изправен пред значителни предизвикателства, свързани с промяната на баланса на речните седименти; тези предизвикателства са идентифицирани и в План за управление на басейна на река Дунав от 2021 г, тема „Хидроморфологични промени“. Сектори като промишленост и селско стопанство изискват оценки на качеството на седимента в БРД. Липсата на стандартен мониторинг на седиментите обаче ограничава общественото разбиране за рисковете.

Какво се цели с изследванията?
iNNO SED (ИНО СЕД), използвайки постиженията на ключовите участници в завършилите проекти DanubeSediment и SIMONA, има за цел да създаде Център за знания „Лайтхаус“ за дунавските седименти, който да:
- Въведе иновативни методи за мониторинг и моделиране на количеството и качеството на седимента.
- Осигури иновативни практики за управление на седиментите в БРД и чрез сътрудничество с пет асоциирани региона и в други речни басейни.
- Информира обществеността, демонстрира новосъздадените мерки и оцени техните социално-икономически и екологични аспекти.

Източници на финансиране:
Програма Хоризонт Европа, научни и иновативни проекти, грант 101157360, HORIZON-MISS-2023-OCEAN-01-02

Модератори:
Геол. Милена Вецева, проф. д-р Атанас Хиков, проф. д-р Ирена Пейчева, доц. д-р Петьо Филипов, проф. д-р Златка Милаковска
Геологически институт при Българска академия на науките

 

„Комплексни минераложки, геохимични и геохроноложки методи за ефективно изследване на скарни в медно-порфирни системи, на примера на находище Елаците, България“

Описание на проекта:
Проектът е насочен към комплексно изследване на контактно-метасоматични скали (скарни) от района на находище Елаците. Скарните от ареала на рудника досега не са били обект на целенасочени изследвания и са описвани попътно в работите на изследователите, най-вече във връзка с внедряването на Веженски плутон, но връзката им с горнокредните порфиритови скали не е напълно изключена.

Какво се цели с изследванията?
Основната цел на проекта е да се определи принадлежността на скарните към карбонския плутон или към горнокредните дайки, както и техните термо-барични условия на образуване. Ако бъде доказана връзката с горнокредния магматизъм, характеристиките на скарните щe имат пряка връзка с условията на рудообразуващите флуиди опериращи в находището, като по този начин се отговори на фундаментални въпроси свързани с ранните високотемпературни характеристики на рудоносната система в медно-порфирните находища. Ако скарните бъдат свързани с внедряването на Веженския плутон, то техните характеристики до голяма степен ще отразяват влиянието на горнокредната хидротермална дейност.

Източници на финансиране:
Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ по конкурс „Фундаментални научни изследвания млади учени и постдокторанти 2024“, договор КП-06-М84/2 от 09.12.2024.

Модератори:
гл. ас. д-р Християна Георгиева, ас. Радослав Калчев, гл. ас. д-р Цветомила Владинова, гл. ас. д-р Георги Миленков
Геологически Институт при Българска академия на науките